Разбираме ли дълбоко понятието "Здраве"? Умеем ли да отглеждаме устойчиво здраве у себе си и децата си, помагаме ли на близките си да имат по-адекватно разбиране за здравето и болестта? Поемаме ли отговорността за здравето си като осъзнаваме значимостта на изборите ни и личния си принос в процеса на поддържане на здравето ни?
Здравето е свобода, а болестта е логичен резултат от нещо конкретно, чиито смисъл трябва да разкрием, докато преминаваме през живота си и усвояваме уроците, които застават на пътя ни. Липсата на здраве е сериозно нарушение на динамичното ни равновесие, при което всичко в нас е свързано и нищо не е отделено от цялостната ни система.
В следващите редове прилагам едно прекрасно есе по темата, написано от Гергана Панчева- една фина дама с дълбок аналитичен поглед, с която споделяме заедно много сходна житейска философия и близко, безценно приятелство, основано на доверие, обич и взаимност. Гери е майка на две слънчеви деца и е сърцат класически хомеопат. Благодаря й, че ми позволи да дам гласност на нейния труд и да го споделя тук!
Какво е здраве през погледа на хомеопатията
Обичам хомеопатията с цялото си сърце и имам стотици причини за това. Една от тях е идеята, която ми дава за здравето на човека и тя най-много се доближава до моите представи за здраве от всеки друг метод и теория, с които съм се запознавала.
Всеки един от нас поне веднъж си е задавал въпроси, свързани с нашето здраве и това на близките ни. Въпроси като: „Какво всъщност е здраве?“, „Мога ли да стана по-здрав?“, „Има ли и други начини за лечение, освен класическата медицина?” винаги са ме вълнували и когато се запознах отблизо с хомеопатията, получих отговори на всички тях. Отговори, които дълбоко докоснаха душата ми и това стана моят метод за лечение.
С настоящото есе си поставям за цел да изясня концепцията на понятието здраве през погледа на хомеопатията и нейните основни принципи.
Нека първо разгледаме какво е здраве и какво е здрав човек през погледа на официалната медицина. Обикновено под „Здраве" съвременият човек разбира състояние, при което да няма никакви симптоми, да няма болка и усещания за дискомфорт. За да се справят с тези симптоми на болестта, медицината съвместно с фармацията създават все по-нови и подобрени типове лекарства, за да държат човек в „здраво-болно“ състояние до края на живота му. Но истината е, че лекарствата, които се предписват за конкретното заболяване, имат временен палиативен (облекчаващ) ефект и трябва да се приемат през целия живот в постоянно повишаващи се дози. Това не е здраво състояние на организма, а е поддържащо състояние на един изкуствен живот, който определено е зависим от фармацията. Днес се срещат все по-рядко хора доживели старост без лекарства. Все повече възрастовата границата, от която започват да се приемат някакви медикаменти, намалява и ако преди хората са започвали да пият лекарства за високо кръвно след 50 години, то сега тази граница е слязла чувствително и вече срещаме все по-често хора на 28-30 години да приемат антихипертензивни средства. Като най-жалкото е, че често човек накрая умира не от диагнозата, поставена му от лекаря и от това, за което е лекуван, а от страничните действия на лекарствата, които е приемал през живота си.
В модерната медицина има специалисти за всяко заболяване, тя разглежда човека по диагнози - този има диабет, онзи ревматоиден артрит, третият страда от епилепсия. Тя разглежда човека фрагментарно – като отделни органи и поставя диагнози спрямо патологията на органа, не се интересува изобщо от психо-емоционалното състояние на пациента, а ако проблема му е свързан с тревожност или страхове, има едно решение - приемане на антидепресанти. По този начин се губи изцяло тази индивидуалност, която хомеопатията търси във всеки човек, независимо дали всички имат диабет, астма или подагра. Официалната медицина се отнася към всички хора еднакво, като към идентични машини с идентични дефекти, нуждаещи се от идентично лекарство.
Днес целта на изследователските лаборатории е да открият едно лекарство, за да излекуват рак, едно лекарство, за да излекуват СПИН, вместо да си поставят за цел да лекуват индивида, който е болен от рак, СПИН или каквато и да е друга болест. Медицината непрекъснато се опитва всячески да измисля нововъведения, все по-нови и нови технологии, с които да се следи пулс, жизнени показатели, статус на органи във всеки един момент от ежедневието ни с цел технологиите изцяло да изземат способностите на организма като мислещо и самонаблюдаващо се същество, с което отдалечават изключително много човек от вътрешния му Aз.
През погледа на хомеопатията дефиницията за здраве е доста различна. Нека да започнем от там какво всъщност е хомеопатия? Това е холистичен метод на лечение, чиито основи е положил Самуел Ханеман (1755-1843). Основният принцип, на който се подчинява тя е, че „Подобното лекува подобно“, което означава, че лекарството, предизвикващо определени ефекти у здрав човек, е способно да лекува всяка болест, характеризираща се с подобен ефект. Като холистичен метод за лечение, хомеопатията за разлика от традиционната медицина, разглежда човека като едно цяло, като индивидуалност, съставена от физическо тяло, емоции и ум. Защото човешкият организъм е повече от прост сбор от физическите му съставни части. Телесните симптоми и психиката трябва да се взимат заедно, когато искаме да изследваме състоянието на здраве или болест на един човек през погледа на хомеопатията. Така се изгражда една пълна картина на болестното състояние. Тези три нива си взаимодействат непрекъснато, въпреки че често не го осъзнаваме. Отиваме при лекаря с чести цистити и той ни дава хапче конкретно за цистита, без дори да се замисля, че това състояние може и да е следствие от емоционалното ни състояние, от потискане на себе си или невъзможност за изразяване на емоциите ни.
Правилното хомеопатично лечение цели да премахнем нарушението на здравето като цяло, заедно с всички симптоми и да се докоснем колкото може повече до щастието. Защо до щастието? Защото всеки от нас иска да е щастлив, а когато е щастлив, той е здрав. Здравето е безусловно благополучие. Човек се чувства добре, без каквито и да е условия. Той винаги се намира и живее в настоящия момент и реагира пропорционално на ситуациите и стимулите от средата. И обратно -болестта идва тогава, когато не реагираме адекватно на същите, споменати по-горе. Например, има голям пожар в къщата, всичко е в пламъци и пушек. Колко от нас биха реагирали адекватно в такава ситуация? Объркването и тревогата ни биха били по-силни от обикновено, а това причинява повече вреда, отколкото полза. Такава свръх реакция предизвиква много повече стрес на организма, отколкото е нужно и излишакът от този стрес, ако той се задържи за дълго време или се поддържа от някаква причина води до проблеми в организма и впоследствие до жизненоважни промени, които са свързани с болестта.
Здравето, това е преди всичко свобода. Ще цитирам един много скъп за мен учител и хомеопат проф. Витулкас, който казва: „Здравето- това е освободеност от болка на физическо ниво и достигане до състояние на благополучие. Освободеност от страст на емоционално ниво и достигане до състояние на мир и спокойствие. Освободеност от егоизъм на умствено ниво, достигайки цялостно единение с Истината.“ Най-важен е умът. Ако е разстроен умът, съществуването на организма е поставено под въпрос. Една личност може да продължи да живее и да бъде щастлива и творческа за себе си и за другите с увредено тяло, без крайници, сляпа и глуха, но със здрав ум. Ето затова умът стои най-високо в йерархията. Качествата, определящи ума са яснота, разумност, свързаност, логика и творческо служене за благото на себе си и на другите. От тези качества най-важно е последното, като недостигът му води до най-лошите състояния на лудост, които може да си представим. Това творческо служене с една дума е нашата креативност, свободата човек да може да твори, да твори така, че да бъде полезен не само на себе си, а и на другите.
Емоционалното ниво е това, което регистрира промените в нашето емоционално състояние. Емоционалните разтройства се въртят около личния комфорт, личното преживяване и личното изразяване. Положителните чувства у хората водят до състояние на блаженство, а отрицателните ни карат да се чувстваме изолирани и нещастни. За да бъдат здрави емоциите ни, трябва да изпитваме любов, разбиране, съчувствие, радост, трябва да ни е мирно и спокойно на душата. При емоционално здравите хора любовта изтича естествено, без раздразнителност и без привързаност към нищо. Когато ни се случват тъжни събития в живота, емоциите ни трябва да са пропорционални на тежестта на събитието, например, за нас е естествено да скърбим при загуба на близък, но след определен период на тъгуване трябва да се върнем обратно „в света“ към нашите задачи и мисия.
На физическо ниво, човешкото тяло с цялата си сложност, поддържа в определена йерархия своите органи и системи според тяхното значение. Тялото реагира винаги по най-добрия начин, като първо нарушението засяга по-маловажни органи и системи и пази по-важните.
Как се случват всички тези неща, как тялото реагира, как определя кой орган да бъде поразен - медицината няма отговори на тези въпроси. За сметка на това хомеопатията има - това е двигателят, който оживотворява организма и го поддържа в изключителен баланс. Тоест, вътре във всеки един от нас има една сила, която обединява тялото, ума и емоциите ни и тя се нарича „Жизнена сила“. За жизнена сила в хомеопатията говори пръв Ханеман, основателят на хомеопатичното изкуство. В „Органон нa лечебното изкуство“ параграф 9 и 10 той пише: „В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила, този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма), властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен надарен с разсъдък дух, може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да постигне по-висшите си цели на нашето съществуване. Материалният организъм, лишен от жизенената сила, е неспособен да чувства, да функционира да се самозащитава, той дължи всичките си усещания и изпълнява жизенените си функции посредством нематериална същност (жизненият принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест.“
Жизнената сила (или на езика на официалната медицина тове е защитният механизъм) е динамото, което направлява всички аспекти от нашия живот. Тя ни приспособява към влиянието на околната среда, дава живот на емоциите ни, създава мислите и творчеството, провежда вдъхновението. Жизнената сила това е една комплексна система в нашето тяло, която ни защитава от външни и вътрешни стимули. Когато в организма се наруши баланса в някое от трите нива на съществуване - умствено, емоционално и физическо, жизнената сила е тази, която установява ред и връща баланса отново. Често тя се справя сама без чужда намеса, но има и случаи, в които не успява и произвежда видими знаци, които на езика на хомеопатията ние наричаме „симптоми“. Именно на база на тези симптоми предписваме Симилимума или най-близкото до състоянието на човека хомеопатично лекарство.
Когато говорим за здраве, трябва да започнем още от утробата на майката и плода. Зачеването, износването и отглеждането на дете трябва да бъде осъзнат и отговорен акт, защото така допринасяме света да става по-здрав и по-добър. Емоционалното състояние на майката по време на бременност се отразява изцяло на бебето и формира неговата представа за света още в корема ѝ. Това е първото „А“, каквато представа му дадем, както го назовем, такъв спомен ще пази автоматичният мозък и след време той ще реагира така, както му е показано за първи път. Бремеността е времето, когато майката и близките около нея трябва да осигурят най-добрата среда и условия за растеж и развитие на плода, за да се роди наистина здраво бебе. Когато прилагаме хомеопатия по време на бременност, може много да подобрим качеството на живот както на бременната, така и на бебето, което по-късно ще порасне и ще стане осъзнат гражданин на света. Не случайно разпитваме майката винаги на първото хомеопатично интервю, когато е довела детето си с конкретно оплакване, как е минала бремеността и дали е имало стресови фактори, докато е траела тя, защото те биха могли да отключат някакво нейно патологично състояние, което да бъде предадено на детето. Ето защо е толкова важно жената да има една щастлива, изпълнена с любов бременност. Майката, освен че предава емоциите и чувствата си на плода, заедно с таткото предават и гените си. Затова е много важно родителите да са здрави, когато създават дете. Наследственият фактор е от значение не само в хомеопатията, а и по принцип в медицината. Всеки от нас прилича на своите родители не само по външен вид, но и по чертите от характера си и понякога за съжаление получаваме в наследство и болестите, от които са страдали нашите близки. Колкото по-голям е броят на засегнатите от дадена област в семейството и спрямо тежестта на протичане на заболяването, толкова по-голям е рискът за следващите поколения. Което означава, че качеството на живот ще се влошава и здравето ще деградира. Например, ако в семейство, за което се знае, че назад в рода е имало депресия, вероятността някой от следващото поколение да отключи такова заболяване е голяма. В хомеопатията наследствената предразположеност се охарактеризира с миазмите. Фамилната история и събитията по време на детството се взимат предвид, тъй като идеята е не само да се лекуват настоящите симптоми, но и цялата последователност от тях. Децата, подложени на хомеопатично лечение от ранна детска възраст, израстват много по-здрави, тъй като те намират облекчение и от бича на вроденото, лошо наследство.
Друго важно нещо, което влияе на здравето на всеки човек е, как се е лекувал в миналото и как се лекува сега. Ханеман пише в своя „Органона на лечебното изкуство“, че лекарствените средства засягат организма безусловно, за разлика от естествените болести, които го правят условно - само, ако има подходящи условия, продължително излагане на причинителя или наследствената предразположеност. Така Ханеман за първи път говори за болести, които са предизвикани от лекарствата, нещо, което сега наричаме „лекарствена болест“. Симптомите на лекарствата се смесват със симптомите на болестта и тогава става по-трудно, ако не и невъзможно, да се излекува един човек и да се възстанови неговото здраве. Затова за нас като хомеопати е много важно да знаем дали един пациент е използвал алопатични начини на лечение и дали е приемал лекарства през живота си, защото това е един основен фактор, който уврежда здравето на човека и води до потискания на организма във всякакъв план. Например, ако едно бебе се роди с атопична кожа, обикновено лечението, което се провежда е с кортикостероид. Тези препарати „лекуват“ много добре като скриват всичко по кожата, но статистиката показва, че след време детето развива астма. Проблемът от кожата е отишъл в белия дроб и е засегнал дихателната система, преместил се е от по-маловажни към по-важни органи и е станал по-сериозен в резулатат на потискане. За съжаление нито един редови лекар не си дава сметка за това и отрича подобни твърдения. Истината обаче е, че използването на чести алопатични средства потиска жизнената сила на човека и компрометира имунната му система. Още от ранна детска възраст се поставят куп ваксини, често педиатрите лекуват малките си пациенти с антибиотици за вирусите, антипиретици за сваляне на темепературата, кортикостероиди за кожните обриви. Особено важно е според тях да се сваля високата температура, което е извън всякаква логика, защото всъщност високата температура е отговор на имунната система срещу болестта. Тя показва, че организмът е задействал жизнената сила (защитният механизъм), за да може да се справи с „нападателите“. Възможността на организма да вдига висока температура за нас като хомеопати е много важна характеристика, която ни показва високо ниво на здраве, добър имунен отговор и правилно работещ защитен механизъм. Много често след правилно хомеопатично лекарство, ако организмът преди това е бил потиснат и не е вдигал температура с години, започва да вдига температура и да боледува от чести остри състояния, което е един добър критерий, по който може да се ориентираме, че сме предписали правилно и че жизнената сила се е задействала в желаната посока към подобряване здравето и качеството на живот на пациента.
Температурата като цяло е един важен фактор, който може да се използва не само в хомеопатията за оценяване нивото на здраве, а и във всеки един друг метод за лечение, било то холистичен или алопатичен. Потискането с алопатични средства не води само до неспособността на организма да вдига висока или каквато и да е температура, а също прави картината на болестта все по-неясна и трудна за анализиране, а така става труден и изборът на най-подходящото хомеопатично лекарство. И обратно – колкото по-силен и непотиснат е организмът, толкова по-лесно успява да вдигне температура и съответно картината на болестта е по-ясна, симптомите - по-изразителни и намирането на правилното хомеопатично лекарство е лесно, а излекуването настъпва по-бързо.
За съжаление, живеем в ерата на фармацията и такива „чисти“ пациенти с ясни картини са един много малък процент от цялото. Тези пациенти не са потискани през живота си с никакви лекарства и се нуждаят обикновено и за острото, и за хроничното си състояние само от едно лекарство. Така възниква идеята за конституционално предписание в хомеопатията. Що е това „конституция“? За конституция може да говорим само при онези пациенти, които наистина са в много високо ниво на здраве и от каквото и да се разболеят, те винаги реагират добре през целия си живот само на едно единствено лекарство. Това лекарство определено може да се нарече тяхна конституция. Дори и да имат по-сериозна патология, то тя много бързо се овладява. За съжаление, такива хора в днешно време се броят на пръсти.
Интересно е да отбележим, че ние всички сме различни и различно реагираме на всеки външен стимул. Едни от нас по-лесно преживяват ситуациите, други потискат емоции, а трети дори не ги докосват. В зависимост от това дали сме преработили стреса или не, ние си създаваме слоеве на различни лекарства. Всички външни стимули, на които реагираме и всички алопатични средства, които използваме, се отразяват върху нашето здраве и на нашия организъм не му е безразлично. Въпросът е до колко той е здрав и как би отреагирал на всички тези влияния. Когато не можем ”да смелим“ информацията и да преработим емоцията, тя остава в нас дълбоко заровена и след време се изявява като симптоми, а здравето ни се влошава прогресивно. Така идва и идеята за слоевете в хомеопатията. Колкото е по-потискан пациентът в живота си (потискането може да бъде на всяко от трите нива), толкова повече слоеве има и лечението му става по-сложно и трудно за менажиране. За да може да достигне излекуване, трябва да мине дълъг период от време, за да се възстанови здравето му по всички хомеопатични закони, като през този период на лечение ще се налага честа смяна на лекарства и внимателно, прецизно и точно анализиране на моментите, в които трябва да се премине към ново предписание.
Хомеопатията е една безкрайна наука, която не спира да ме удивлява. Наука за най-малката доза “любов“, скрита в шишенце, която лекува бързо, меко и трайно. В нейно лице имаме една лечебна система, която има много голяма стойност за бъдещето на нашето общество. Тя не е просто терапия, която успешно лекува остри и хронични състояния, но и метод за стимулиране на жизнената сила и балансиране на конституцията на пациента като цяло. Тя е в състояние да подобри степента на продуктивност, творческите способности и спокойствието на хората и да даде старт за растеж и развитие на едно по-добро общество, на един по-добър свят. И ние като хомеопати сме отговорни не само за лечението на пациента, но и за това да разпространяваме това знание, за да може всеки да бъде информиран и да избира как да се лекува.
Един приятел преди време ми беше споделил, че няма неразрешени случаи в хомеопатията, единствените неразрешени случаи сме ние самите като хомеопати. И за да може успешно да връщаме здравето на пациентите си, трябва да се погрижим първо за нашето собствено здраве. Хомеопатът трябва да е непредубеден наблюдател с чиста душа и голямо сърце, да умее да изслушва, да не съди и да знае, че всеки един случай е индивидуален, различен и толкова вълнуващ, колкото първия в неговата практика.
Ще завърша с една мисъл на Петър Дънов, Учителя казва: „Здравето на човек зависи от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и мекотата на неговото сърце. Който иска да има цветущо здраве, непременно трябва да е свързан с Бог, да има един непрекъснат приток в себе си на божествена енергия.“
Бъдете здрави! Бъдете промяната!
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. "Органон на лечебното изкуство“- Самуел Ханеман, 6 изд.
2. "Levels of health” – George Vitoulkas, The Second Volume of The sience of homeopathy
3. "Науката хомеопатия“ – Георгос Витулкас
4.."Духът на хомеопатията“- Раджан Шанкаран
5. "Книга на законите“- Петър Дънов
Есето е писано по повод дипломната програма по класическа хомеопатия към ХО.
Ръководител: д-р Елена Чапалова (супервайзор и преподавател)
Рецензент: Лилия Димитрова (супервайзор и преподавател)
(супервайзор и преподавател)
Comment